Една черта - една присъда
Поредната „една черта“ - блед образ,
те умаря от живота и света,
след надеждите - да срещнеш отказ
и все да бъдеш половин жена.
Явно, че пак няма да го бъде,
пореден месец давиш във сълзи,
душата закопаваш по-навътре
и наново почваш да броиш.
Таиш мечти и хиляди представи,
облечени със детски пелени.
Жестокостта – тя няма да се бави..
Има-няма двадесет и осем дни!
Не знам дали са девет кръга
във ужаса, наречен ад...но знай,
че този Данте ни е лъгал
адът е ...„една черта“ без край.
Когато любовта ти се натрупа
и няма накъде да избуи,
на костите тежи и счупва
надеждата,че можеш да си Ти!
Че може би е вече твоят ред,
и няма все да чакаш пред олтара,
молейки да сложат и за теб
ангелите този път кошара.
И когато рукнат две сълзи,
отново казват, че си слаба
но не знаят как душа боли
след всеки отказ като пада.
Казват че „не трябва да ти пука“,
и че май „ще стане следващия път“
от гласовете си не чуват как изпуква
празнотата, натежала по гърбът.
Но искаш или не – отново ставаш
и завърташ колелото отначало,
молиш Бога "следващият път",
да не е „черта“ , а детско одеало.
Знам, че сигупно безброй са
по света най-тежките неща,
но няма по-страшна присъда
от погледа на майка без деца…
© Радост Вълчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
С Щурачето! Много тъжно и силно, Радост! От цялото си сърце ти желая сбъдване!🌷
-
Да, така е. Просто човек колкото и да гледа с разбиране на нещата, болката си му стои. Благодаря на всички за коментарите. Във всеки има истина! Остават молитвите и надеждата!
-
Радост, името ти показва, че животът ти би трябвало да е изпълнен с Радост и Светлина! Да, тъжно е без деца, без думичката "мамо", която звучи като ангелска песен, а сърцето се разтваря от обич! За всяко нещо има причина и тази причина я знае само Бог, както казва Миночка, не можем се бъркаме в Божите работи! Човек може само да се моли за прошка пред Бог и да сподели с него своята съкровена мечта! И да чака! Божията любов да го посети! Стихът ти е искрен! Винаги има смисъл!
-
Натъжи ме, много, защото и аз още нямам внуци, но на Бог, не можем да се бъркаме!
Хубав стих! -
Благодаря ви!!!
-
Много силно! И нямам предвид само емоционалността. Кажи на лирическата, че това ще бъде проблем, само докато го счита за проблем. Нека започне да приготвя "чеиза" и след девет месеца, броено от 10.07 сега, до тогава
-
Тъжна история... Мъжете не знаем какво е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
