26 нояб. 2010 г., 20:53

Една цигара

2.6K 2 14

В памет на баща ми - няколко негови стиха


 

Една цигара

и едно сърце,

и две невинни, безобидни думи;

Една цигара,

с пламнало лице,

посипа с пепел блесналите друми...

 

Самотна тройка

и цигарен дим,

и две светящи въгленчета в мрака;

Една девойка,

лик незаличим,

едно сърце тъй безутешно плака...

 

Една разходка

в ран вечерен час,

една димяща, лепкава цигара;

Една постъпка

гръмна своя глас

да доразнищи грохналата вяра...

 

                                   11 Май 1957

 

 

(с разрешението на Админ)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...