Една цигара
В памет на баща ми - няколко негови стиха
Една цигара
и едно сърце,
и две невинни, безобидни думи;
Една цигара,
с пламнало лице,
посипа с пепел блесналите друми...
Самотна тройка
и цигарен дим,
и две светящи въгленчета в мрака;
Една девойка,
лик незаличим,
едно сърце тъй безутешно плака...
Една разходка
в ран вечерен час,
една димяща, лепкава цигара;
Една постъпка
гръмна своя глас
да доразнищи грохналата вяра...
11 Май 1957
(с разрешението на Админ)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени