Една е

Има една мистична дума

между целувките на Слънцето със камъка -

във вечността на хиляди лета.

На гениална склуптура отломъка

и недопята песен на поета.

Живее думата в стремежа на света

със цяло гърло да извика себе си.

Укрила благодатта

като мая във тялото на хлебеца.

Създадена във залеза

на неоткритата словесност -

тревичка изпод земната кора,

потънала в свенлива неизвестност

под древния чадър на иглена гора.

Стъпало по стъпало епоха след епоха

вървяла думата нагоре.

През суета и непривична суматоха.

Опитвала се даже да се бори.

И станала висока до небето.

Светът израствал с нея като кула.

Тя на омразата захлопнала резето,

подобно мантра срещу злина и хула.

Така се извисила тая дума...

... Докато станала безсмислена и модна.

Желана хапка върху човешкото ни плато.

Домогване на всеки да я бодне.

И заехтяла думата „любов”

с криле разтворени над двете полушария.

Прицелена като стрела на лов,

сразяваща патриция и пария.

Сега в изменчивия, скотски свят

любовните ни чувства са баналност.

Разкъсан от куршуми флаг развят.

А любовта е смешна, тривиална.

Не й помагат клетви и обети.

Не й помагат ритуали и закони.

Любови- празни във фунийки от гофрети

или пък кръпки върху вехти панталони.

Една е святата, голямата любов,

божествена, огряла вековете.

Върху живота- благородния обков.

Невехнещо, прекрасно цвете.

На майките великата любов!

Недиреща, нечакаща отплата.

Изконна като благослов.

Пребъдваща в сърцата.