Една година отлетя
като изплашен гълъб,
през пламналия обръч
на манежа в цирка.
А белите опърлени пера
предколедно покриха,
вместо декемврийски сняг,
на хората сърцата и душите.
Уж цирк, но никак не е смешно…
Сълзи солени от пресилен смях…
Публиката се нуждае спешно
да изтрие заслепявашия прах.
Една година отлетя…
Не беше никак лека.
От болка и нерадост
човечеството отрезвя.
Прохожда бавно и полека
от своята болнава слабост.
Отваря с разум неотваряни врати,
плахо бъдещето си подрежда…
На път е мъдростта да възкреси,
но с обич, вяра и надежда.
Една година отлетя…
Следващата нека бъде по-добра!
© Даниела Виткова Все права защищены