22 нояб. 2020 г., 19:24

Една година отлетя

385 0 0

Една година отлетя

като изплашен гълъб,

през  пламналия обръч

на манежа в цирка.

А белите опърлени пера

предколедно  покриха,

вместо декемврийски сняг,

на хората сърцата и душите.

Уж цирк, но никак не е смешно…

Сълзи солени от пресилен смях…

Публиката се нуждае спешно

да изтрие заслепявашия прах.

Една година отлетя…

Не беше никак лека.

От болка и нерадост

човечеството отрезвя.

Прохожда бавно и полека                                                              

от своята болнава слабост.

Отваря с разум неотваряни врати,

плахо бъдещето си подрежда…                                        

На път е мъдростта да възкреси,

но с  обич, вяра и надежда.

Една година отлетя…

Следващата нека бъде по-добра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...