Една година отлетя

като изплашен гълъб,

през  пламналия обръч

на манежа в цирка.

А белите опърлени пера

предколедно  покриха,

вместо декемврийски сняг,

на хората сърцата и душите.

Уж цирк, но никак не е смешно…

Сълзи солени от пресилен смях…

Публиката се нуждае спешно

да изтрие заслепявашия прах.

Една година отлетя…

Не беше никак лека.

От болка и нерадост

човечеството отрезвя.

Прохожда бавно и полека                                                              

от своята болнава слабост.

Отваря с разум неотваряни врати,

плахо бъдещето си подрежда…                                        

На път е мъдростта да възкреси,

но с  обич, вяра и надежда.

Една година отлетя…

Следващата нека бъде по-добра!