22 окт. 2008 г., 20:00

Една истина за вас

981 0 2
Лутам се напразно между мрак и светлина.
Не зная аз коя за мен е вярната пътека.
Минало и бъдеще в едно, къде е моята следа?
И крещя, и плача, моля се на Бога за утеха.

Зад мен тъма, със мен тъма, а бъдещето?
Там голяма, празна яма настървено чака.
Бориш се със всички сили и очакваш нещото,
което като феникс ще те възроди от мрака.

Ала няма смисъл, всеки в края си е сам.
Унасяш се, заспиваш... Не! Умираш...
Знаеш, никого не можеш да закараш там!
И чудиш се какво видял си, за последно вдишваш!

Е, хайде, всички знаехме, че мракът побеждава!
Няма ги, уви, онези филми там любовни...
Мечтите си отиват, точно в т'ва е края,
дори да вярваш, че са те мечти възможни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...