22.10.2008 г., 20:00

Една истина за вас

979 0 2
Лутам се напразно между мрак и светлина.
Не зная аз коя за мен е вярната пътека.
Минало и бъдеще в едно, къде е моята следа?
И крещя, и плача, моля се на Бога за утеха.

Зад мен тъма, със мен тъма, а бъдещето?
Там голяма, празна яма настървено чака.
Бориш се със всички сили и очакваш нещото,
което като феникс ще те възроди от мрака.

Ала няма смисъл, всеки в края си е сам.
Унасяш се, заспиваш... Не! Умираш...
Знаеш, никого не можеш да закараш там!
И чудиш се какво видял си, за последно вдишваш!

Е, хайде, всички знаехме, че мракът побеждава!
Няма ги, уви, онези филми там любовни...
Мечтите си отиват, точно в т'ва е края,
дори да вярваш, че са те мечти възможни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...