27 авг. 2008 г., 14:29

Една истинска любов!

1.5K 0 1

Всичко стана толкоз бързо,

че дори не се усети...

А всичко почна тъй невинно, странно...

И ето, че след дни в любов ти се кълна...

Обсеби мойте мисли, моята душа...

Превзе ума ми... мен самата...

И мисля си със страх:

„Какъв ли ще е края?!”

Край не искам, искам само теб!

Да си до мен,

да усещам твоя дъх, сърцето, теб...

когато се събудя с усмивка, да ме гледаш...

да споделяш свойте тайни...

Да ми вярваш и да ме обичаш...

В ръцете мои да заспиваш...

И там да се събуждаш...

С целувки да ме галиш нежно,

да впиваш устни жадно в мен...

и да шептиш „Обичам те!”

Не искам да те няма...

Ти усмивката ми носиш...

щастието с тебе идва...

смисъла на трудния живот...

светлината в мрака мой...

топлината на сърцето...

Обичам те лудо... безгранично...

Ти си целият ми свят!

Ти си моят живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Скендерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...