27.08.2008 г., 14:29

Една истинска любов!

1.5K 0 1

Всичко стана толкоз бързо,

че дори не се усети...

А всичко почна тъй невинно, странно...

И ето, че след дни в любов ти се кълна...

Обсеби мойте мисли, моята душа...

Превзе ума ми... мен самата...

И мисля си със страх:

„Какъв ли ще е края?!”

Край не искам, искам само теб!

Да си до мен,

да усещам твоя дъх, сърцето, теб...

когато се събудя с усмивка, да ме гледаш...

да споделяш свойте тайни...

Да ми вярваш и да ме обичаш...

В ръцете мои да заспиваш...

И там да се събуждаш...

С целувки да ме галиш нежно,

да впиваш устни жадно в мен...

и да шептиш „Обичам те!”

Не искам да те няма...

Ти усмивката ми носиш...

щастието с тебе идва...

смисъла на трудния живот...

светлината в мрака мой...

топлината на сърцето...

Обичам те лудо... безгранично...

Ти си целият ми свят!

Ти си моят живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Скендерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...