27.08.2008 г., 14:29

Една истинска любов!

1.5K 0 1

Всичко стана толкоз бързо,

че дори не се усети...

А всичко почна тъй невинно, странно...

И ето, че след дни в любов ти се кълна...

Обсеби мойте мисли, моята душа...

Превзе ума ми... мен самата...

И мисля си със страх:

„Какъв ли ще е края?!”

Край не искам, искам само теб!

Да си до мен,

да усещам твоя дъх, сърцето, теб...

когато се събудя с усмивка, да ме гледаш...

да споделяш свойте тайни...

Да ми вярваш и да ме обичаш...

В ръцете мои да заспиваш...

И там да се събуждаш...

С целувки да ме галиш нежно,

да впиваш устни жадно в мен...

и да шептиш „Обичам те!”

Не искам да те няма...

Ти усмивката ми носиш...

щастието с тебе идва...

смисъла на трудния живот...

светлината в мрака мой...

топлината на сърцето...

Обичам те лудо... безгранично...

Ти си целият ми свят!

Ти си моят живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Скендерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...