Всичко стана толкоз бързо,
че дори не се усети...
А всичко почна тъй невинно, странно...
И ето, че след дни в любов ти се кълна...
Обсеби мойте мисли, моята душа...
Превзе ума ми... мен самата...
И мисля си със страх:
„Какъв ли ще е края?!”
Край не искам, искам само теб!
Да си до мен,
да усещам твоя дъх, сърцето, теб...
когато се събудя с усмивка, да ме гледаш... ...