на Мариела
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван.
В прегръдката на прашния сумрáк
те, двамата, разбраха проста истина:
Той – черен дявол, тя – ангел благ,
един за друг били са винаги орисани.
Момичето, с ръце по-леки и от бриз,
чаршафа бял отметна боязливо.
Снагата му потръпна – млад филиз, ...