assen_stefanov (Асен Стефанов)
60 211
20 дек. 2009 г., 04:24

Една изсъхнала роза 

  Поэзия » Любовная
1844 0 15

ЕДНА   ИЗСЪХНАЛА  РОЗА

Харесвах я!

Беше много красива,

 с голями черни очи.

Дълго тичах след нея,

пишех и любовни стихове

и и свалях звезди.

А тя ме гледаше нежно -

с лека усмивка,

но продължаваше да мълчи.

Седяхме в парка.

Четях и последните си стихове.

Тя тежко въздъхна,

отправи поглед далеч в простора,

и започна тихо да мълви:

 

Обичала друг.Много бил хубав.

И той я обичал,как я целувал,

как я прегръщал

със своите нежни ръце.

Сгодили се,

насрочили свадбата даже!

Заминал за родният си край.

 Изпратила го на влака.

Подарил и  една  червена роза

и поръката-да го чака,

 да живее без нея- няма да може.

 

И го чакам.Ще дойде!

Наближава уреченият ден.

Защото аз го обичам ,

а и той е безумно влюбен в мен.

 

Разделихме се.

Дълго търсих щастието си по света.

И  така изминаха много лета.

Завърнах се в родният  град,

и най- напред за нея попитах.

Починала скоро.Самотна стара мома.

Стаята и била подредена,чиста-

Очаквала гости-по всичко личи.

На масата-писалка,  бяли  листа,

и една изсъхнала роза,

напоена с много сълзи.

© Асен Стефанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??