Една жена
Една жена душата си съблече.
Обви я на врата ми като шал,
наметна я връз мен като елече
и стопли ме, преди да съм разбрал,
че зъзнел съм по съмнало без нея,
че вечер в мен е стенела нощта...
Живял съм, без дори да проумея
как топли в мрака женската душа...
А тя в студа пред мен се разсъблече
и стопли ме – мъжагата, в нощта...
Аз всяка нощ сънувам нея вече –
жената с разсъблечена душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Красиво!
