30 мая 2012 г., 16:41  

Една жена 

  Поэзия
3135 1 17

Една жена душата си съблече.

Обви я на врата ми като шал,

наметна я връз мен като елече

и стопли ме, преди да съм разбрал,

че зъзнел съм по съмнало без нея,

че вечер в мен е стенела нощта...

Живял съм, без дори да проумея

как топли в мрака женската душа...

А тя в студа пред мен се разсъблече

и стопли ме – мъжагата, в нощта...

Аз всяка нощ сънувам нея вече –

жената с разсъблечена душа...

 
 

 

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??