May 30, 2012, 4:41 PM  

Една жена 

  Poetry
3137 1 17

Една жена душата си съблече.

Обви я на врата ми като шал,

наметна я връз мен като елече

и стопли ме, преди да съм разбрал,

че зъзнел съм по съмнало без нея,

че вечер в мен е стенела нощта...

Живял съм, без дори да проумея

как топли в мрака женската душа...

А тя в студа пред мен се разсъблече

и стопли ме – мъжагата, в нощта...

Аз всяка нощ сънувам нея вече –

жената с разсъблечена душа...

 
 

 

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??