1 мар. 2015 г., 22:23

Една жена 

  Поэзия » Другая
476 0 6
Вървя из звездните пътеки
с любов отронвам греещи звезди.
Надежда, вяра и любов...
зазиждам в своето сърце.
Блестят очите и попиват,
любов и мир под звездния разкош.
Душата ми блести щастлива
от този звезден благослов...
И всичко земно някак избледнява,
изгуби се в пространствения вектор,
лъжа и подлост и измама,
далеч от мен, от мен остават... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Все права защищены

Предложения
: ??:??