Една жена
Вървя из звездните пътеки
с любов отронвам греещи звезди.
Надежда, вяра и любов...
зазиждам в своето сърце.
Блестят очите и попиват,
любов и мир под звездния разкош.
Душата ми блести щастлива
от този звезден благослов...
И всичко земно някак избледнява,
изгуби се в пространствения вектор,
лъжа и подлост и измама,
далеч от мен, от мен остават...
Вървя сред звездни водопади,
сърцето пълни се с любов,
събирам в шепи и раздавам
на всияки вас със благослов...
Това е ново измерение,
това е приказка една...
Една жена събира в шепи
мечти, любов и светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
