Една лунна нощ в Океана

1 февр. 2012 г., 10:42

Поэзия » Философская

634 0 5

Една лунна нощ в Океана

О тия нощи стъклени и ледни,

тъкани от луна и самота...

Николай Лилиев

Над Океана разлюлян

виси космична Самота...

Единствен Вятър само там

опънал струни във нощта

подкарва радост и печал

на песен стенеща и плач...

О тия нощи от кристал

омесени от лунен здрач!..

О тая светла Самота

и ужасът да бъдеш сам!..

... Като изгонен от Света

без право да се върнеш там!..

Някога в Океана

д-р Коста Качев

valia1771 (Ивон)

2012-02-02T20:24:22+02:00

Много ми хареса!
elenasim1 (Елeна)

2012-02-02T10:09:39+02:00

!!!
ellyst (Ели)

2012-02-01T11:17:55+02:00

На Коулридж ми заприлича Чудесен стих. Пунктуацията на места нарочно ли е избягвана?
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-01T11:15:58+02:00

Поздравления и от мен, докторе. Човек трябва да има както око да забележи, така и перо да нарисува такава картина. Но и това не стига - трябва да е Творец, за да й вдъхне живот. Желая ти леко перо!
fervor (fervor)

2012-02-01T11:07:45+02:00

Г-н Качев пишете прекрасно!За мен е истинско удоволствие да съм на вашата страничка!Поздравления за поредния силен и въздействащ стих!