Една лунна нощ в Океана

Поезия » Философска

771 0 5

Една лунна нощ в Океана

О тия нощи стъклени и ледни,

тъкани от луна и самота...

Николай Лилиев

Над Океана разлюлян

виси космична Самота...

Единствен Вятър само там

опънал струни във нощта

подкарва радост и печал

на песен стенеща и плач...

О тия нощи от кристал

омесени от лунен здрач!..

О тая светла Самота

и ужасът да бъдеш сам!..

... Като изгонен от Света

без право да се върнеш там!..

Някога в Океана

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

valia1771 (Ивон)

Много ми хареса!

2012-02-02T20:24:22+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2012-02-02T10:09:39+02:00
ellyst (Ели)

На Коулридж ми заприлича Чудесен стих. Пунктуацията на места нарочно ли е избягвана?

2012-02-01T11:17:55+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Поздравления и от мен, докторе. Човек трябва да има както око да забележи, така и перо да нарисува такава картина. Но и това не стига - трябва да е Творец, за да й вдъхне живот. Желая ти леко перо!

2012-02-01T11:15:58+02:00
fervor (fervor)

Г-н Качев пишете прекрасно!За мен е истинско удоволствие да съм на вашата страничка!Поздравления за поредния силен и въздействащ стих!

2012-02-01T11:07:45+02:00