Една любов
Ръцете ти докосват ме тъй нежно,
сякаш бриз от морски синева.
С устните си огнени горещи изпиваш
ме и от целувките ти трепне моята снага.
Вятърът прохладен с перлени воали
обгръща нашите тела, а пясъкът
в косите ни блещука като
звездите в нощната тъма.
Безумен вихър ни отнася,
за миг забравяме за всичко за света.
Душите и телата ни се сливат,
макар порочна да ни е любовта.
И после...
Безмълвно гледаш ме в очите.
Усещам болката в твоята душа,
че този миг прекрасен е последен...
Сълза се стича от очите мои...
Съдбата преди години
раздели ни, а сега...?
Разумът в мене наделява, но сърцето
шепне остани.
Целувка последна ти дарявам
и тръгвам с разплакани очи.
Сълзите вятърът ми ги изпива, а аз
тичам, за да не чувам твоето остани.
Нека всичко да забравим...
но как боли, боли.
Вратата аз пред теб затварям,
но тази болка в сърцето е нестихваща, нали.
Редно е всеки да се завърне при семейство и приятели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Костова Все права защищены
