Една любов
Слушай ме!
Обичах те!
Ти никога не пожела,
не разбра,
но не те виня,
така си го избра,
затова те пускам, за последно,
оставам те там, в миналото далечно,
дълбоко скрит,
оставен и забравен.
Там си сам, без мен,
любовта я няма, вече аз съм този, който е студен.
Понякога се появяваш във сънят ми,
там си добър и мил,
но щом слънцето изгрее,
припомням си, че нямаш място във живота ми.
Обичах те...
и не съжалявам за това,
но само моя си остава любовта...
Хайде сега, върви си,
пускам те!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Минчева Все права защищены
Поздравления за стихчето!
