19 февр. 2017 г., 18:34

Една любов

780 0 2

Слушай ме!
Обичах те!
Ти никога не пожела,
не разбра,
но не те виня,
така си го избра,
затова те пускам, за последно,
оставам те там, в миналото далечно,
дълбоко скрит,
оставен и забравен.
Там си сам, без мен,
любовта я няма, вече аз съм този, който е студен.
Понякога се появяваш във сънят ми,
там си добър и мил,
но щом слънцето изгрее,
припомням си, че нямаш място във живота ми.
Обичах те...
и не съжалявам за това,
но само моя си остава любовта...
Хайде сега, върви си,
пускам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Минчева Все права защищены

Знам ...

Комментарии

Комментарии

  • Не можеш да задържиш никой на сила. Пусни го. Ако те обича ще се върне, ако ли не - значи не е бил точния човек. Поздравления за стихчето!
  • "но само моя си остава любовта..." е истинска находка, поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...