19.02.2017 г., 18:34 ч.

Една любов 

  Поезия » Любовна
530 0 2

Слушай ме!
Обичах те!
Ти никога не пожела,
не разбра,
но не те виня,
така си го избра,
затова те пускам, за последно,
оставам те там, в миналото далечно,
дълбоко скрит,
оставен и забравен.
Там си сам, без мен,
любовта я няма, вече аз съм този, който е студен.
Понякога се появяваш във сънят ми,
там си добър и мил,
но щом слънцето изгрее,
припомням си, че нямаш място във живота ми.
Обичах те...
и не съжалявам за това,
но само моя си остава любовта...
Хайде сега, върви си,
пускам те!

© Цветелина Минчева Всички права запазени

Знам ...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не можеш да задържиш никой на сила. Пусни го. Ако те обича ще се върне, ако ли не - значи не е бил точния човек. Поздравления за стихчето!
  • "но само моя си остава любовта..." е истинска находка, поздравления!
Предложения
: ??:??