10 апр. 2018 г., 21:09

Една любов

676 4 8

Една любов, родена в златна есен,

приятелска любов, без реверанси.

За тебе стъкмих тази малка песен,

във ритъм на шансони и романси!

 

Една любов, в сърцето що извира,

проправила невидима пътека,

тя винаги душата ще намира

и прави ни съдбата да е лека!

 

Любов духовна, чиста и открита,

такава, дето тебе подобава,

венец от нежни песни в китка сплита

и образа ти с лаври украсява.

 

Почувстваш ли във себе си обида,

насила любовта ти да задържа,

кажи ми само...  и ще си отида,

приятелите никога не лъжа.

 

Лицето ми е чисто и без маска –

такъв съм бил – такъв ще си остана.

Не търся нежност и без обич ласка –

За срещите предлагаш ти покана.

 

Но моля те кажи ми откровено;

"Ти вярваш ли, че има на Земята,

сърце, от женска обич запленено,

да бяга от любов, от красотата"?

 

Една любов, то беше късна есен,

далече от поклони, реверанси,

сърцето си излях във стих и песен,

във ритъма на френските романси.

 

Декември 2004

 

("Повеите на любовта" - първа книга)

 

Иван Митов.

 

 Една любов II

 

Под звуците на малка нежна песен,

във ритъм на шансони и романси,

във тъмна нощ на тиха звездна есен,

пристигна ти без шум, без реверанси!

 

Една любов, духовна и открита,

такава, дето теб да извисява,

венец от нежни песни в китка сплита,

и образа ти в лаври украсява!

 

Откакто тя за първи път пристигна,

почувствах как след срещата случайна,

прекършения дух ми се повдигна,

а думите за обич пазя в тайна!

 

Почувстваш ли във себе си обида,

насила любовта ти да задържа,

кажи ми ти, аз пръв ще си отида,

приятелите никога не лъжа!

 

Лицето ми е чисто и без маска,

такъв съм бил - такъв ще си остана.
Не търся нежност и без обич ласка –

за срещите предлагаш ти покана! 

 

Но моля те, кажи ми откровено:

"Ти вярваш ли, че има на Земята

едно сърце, от обич запленено,

да бяга от любов, от красотата?"

 

Една любов, то беше късна есен...

далече от поклони, реверанси.

За теб написах тази малка песен

във ритъма на френските романси!

 

Декември 2004

Ред. 11,30 ч., 30 декември 2019

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бележка на автора.: Нова версия на "Една любов", поместена в началото 

на пристигането ми в сайта на "Откровения". Поемата може да се счита

като втора част на "Двете лица на любовта". Показва другото лице на любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...