Една любов...
Замислена се вглеждам в календара,
редят се дни във моя кръговрат,
във малката ми и уютна стая,
пак мислите ме стягат във захват.
Раздират ме мъчителни въпроси,
но вътре в мен е светло, не боли,
една надежда времето ми носи,
че ще се сбъднат моите мечти.
А те са леки, цветни, ветровити,
прииждат на талази и горят,
от моите копнежи са съшити,
в кръвта ми като клетва те блестят.
Ще оцелее моята душевност,
ще си остана бяла и добра,
във мигове на скрита съкровенност,
със тебе ще летя сред синева.
И знам ще стигнем общото начало,
във звездното космическо поле,
една любов в безвремието спряла,
ще пренапишат нашите ръце.
30.05.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
