Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
11 июл. 2015 г., 18:27

Една любов ми е останала 

  Поэзия » Другая
589 0 3

Една любов в душата ми останала,
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.

За нея бих раздала всичко, всичко...
На път без път бих тръгнала с нозе.
И под небето, дори, да нямам нищо
сърцето си бих заменила за криле.

На нея да ги дам, за да политне,
щом трепне във зениците и свобода.
И щом и нея обич бяла я повикне,
да може да се рее в синева.

Една любов ми е останала...
но стига взорът ù накрай света.
Изгубя ли се, пак ще се намеря,
във скута ù по-бяла от сълза. 

Любов такава, дето бурите превива.
Дори и болките превръща във цветя,
щом с дланите си нежни ме обвива
на моята обична дъщеря...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасна емоция...!!!
  • Жени, винаги с удоволствие чета стиховете ти. Отново си невероятна! Браво!
  • Много,много ми хареса,Евгения:
    Една любов ми е останала...
    но стига взорът ù накрай света.
    Изгубя ли се, пак ще се намеря,
    във скута ù по-бяла от сълза. 

    Любов такава, дето бурите превива.
    Дори и болките превръща във цветя,
    щом с дланите си нежни ме обвива
    на моята обична дъщеря..."
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??