Една любов ми е останала
Една любов в душата ми останала,
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.
За нея бих раздала всичко, всичко...
На път без път бих тръгнала с нозе.
И под небето, дори, да нямам нищо
сърцето си бих заменила за криле.
На нея да ги дам, за да политне,
щом трепне във зениците и свобода.
И щом и нея обич бяла я повикне,
да може да се рее в синева.
Една любов ми е останала...
но стига взорът ù накрай света.
Изгубя ли се, пак ще се намеря,
във скута ù по-бяла от сълза.
Любов такава, дето бурите превива.
Дори и болките превръща във цветя,
щом с дланите си нежни ме обвива
на моята обична дъщеря...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
