Една мечта
Едно чувство ме изгаря и
тъй дълбоко в мен трепти,
и дъха ми затаява,
и сърцето в блян отчаяно мълви.
Моли се замаяно и заслепено,
чака нещо и усилено тупти, търси,
без утеха се надява и отказва
да спре да вярва в своите мечти.
Но мечта едничка,
желание, най-искрено
и съкровено, ден и нощ
се бори във сърцето.
И клетото, проклето ми сърце,
с нож пронизва и
кръвта ми пие сладко, жадно,
безпощадно впива хиляди игли.
И измъчва ме мечтата жалка,
и болката за мен е вече малка,
свикнах все да ме боли и
да вярвам в глупавите си мечти...
Да ме разкъсват спомените
за отминалите дни.
Странно как успя да влезеш там,
където никой не можа.
И остави ме сама
в мрака аз тъжно да седя
и да мисля как болката да претъпя.
Подигра се! Казвам ти го!
Въпреки че вече аз не знам
дали нещо е способно
да те жегне вътре. Ето, точно там,
където намира се сърцето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Георгиева Все права защищены
