Една надежда всекиму е нужна
https://www.youtube.com/watch?v=Za3u6gJGnmw
Затвори дверите си есента
и вън закрачи вече зима.
И само сън са жарките лета,
огласяни със птича песен най-красива.
Не се повтаря нищо, даже в сън.
Не се завръща време, нито трепет.
Отнася топлината вятърът студен
към някой в скреж обгърнат хребет.
И даже споменът не е това, което бил е.
Размекната почва се сковава.
И вече не е сладост, а горчив е
вкусът на любовта, когато си отива.
Във междуретие на своя си неписан стих,
или в пастелите на златната си есен
прелистих всичко, и изтрих
аз нотите на недопятата си песен.
И иде зима, люта и студена.
Ще завали бял, пухкав сняг.
Под преспите напролет пак ще има
кокиче бяло, и разцъфнал кукуряк.
Една надежда всекиму е нужна.
И пролет бяла след студена зима.
Не се завръща нищо, но различна
пак ражда се любов неповторима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
