18.11.2016 г., 7:55 ч.

Една надежда всекиму е нужна 

  Поезия
697 1 3

https://www.youtube.com/watch?v=Za3u6gJGnmw

 

Затвори дверите си есента
и вън закрачи вече зима.
И само сън са жарките лета,
огласяни със птича песен  най-красива. 

 
Не се повтаря нищо, даже в сън.
Не се завръща време, нито трепет.
Отнася топлината вятърът студен
към някой в скреж обгърнат хребет.

 

И даже споменът не е това, което бил е.
Размекната почва се сковава.
И вече не е сладост, а горчив е 
вкусът на любовта, когато си отива.

 

Във междуретие на своя си неписан стих, 
или в пастелите на  златната си есен
прелистих всичко, и изтрих
аз нотите на недопятата си песен. 

 

И иде зима, люта и студена.
Ще завали бял, пухкав сняг.
Под преспите напролет пак ще има
кокиче бяло, и разцъфнал кукуряк.

 

Една надежда всекиму е нужна.
И пролет бяла след студена зима.
Не се завръща нищо, но различна
пак ражда се любов неповторима.


 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??