4 дек. 2007 г., 19:26

Една нелепа смърт...

1.3K 0 4
Една грозна какавида започва да се разчупва
отвътре изскача една нежна и красива пеперуда.
Размахвайки своите шарени криле
тя се опитва да вкуси от живота,
все пак този шанс и се дава само веднъж!
Но по отсрещното шосе с бясна скорост минава кола,
която блъска горкото създание.
За миг крилата му се пречупват
и то пада дори без стенание!
В своето опиянение от живота
то губи своя живот!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боза Бозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кети, Белият стих, не са просто изразени мисли без рима.

    "Бял стих в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест."
  • Нещо не съм съгласна с Томата, не е есе, то си е хубав бял стих, нали такива са най-новите тенденции в новата българска поезия. Мисля, че е оригинално, новаторско и много добро.
  • Може да се развие като есе, но не ми прилича на Поезия!

    Абе, Тома. Теб да не те е хванала - Критическата?!?
  • Стихът започва обещаващо, идеята е супер, ама тоя завършек нещо оаква целия пейзаж. Също и "и то пада дори без стенание!"... кво очакваш от пеперуда, да ти пее Елтън Джон ли, дет се вика...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...