Една невъзможна любов
С усмивка - леко на шега
стоиш сега до мен.
И леко тихичко в снега,
целуваш ме в този ден.
Легнал върху бялата омая
роня ледени сълзи,
а над просторната ти стая
черен облак пак гърми.
Не ме забравяй,стой при мен,
болка не оставяй в моето сърце,
аз ще помня твоя бронзов тен,
и ще рисувам твоето лице.
Аз те чакам, ти ела,
животът е пред нас,
ще слеем двете си тела,
болката е силна, дори и в клас...
Бавно потъваш в мрака,
гоня те, лутам се, търся...
часовника бавно тиктака
и отброява нашата любов.
Отровна стрела се забива в сърцето!
Бавно капка по капка изтича живота.
Толкова бледо става лицето,
изпяло за последно любовната нота.
Посветено на Ванина Робея Бонаева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Кирчев Все права защищены
![FeaR][ (Наско)](https://m3.otkrovenia.com/cache/img/nv/zz/nvzzbwhwquonudin.jpg){kind=avatar}
