helix (Иван Кирчев)
8 2
11 янв. 2006 г., 21:00

Една невъзможна любов 

  Поэзия
1377 0 4

С усмивка - леко на шега
стоиш сега до мен.
И леко тихичко в снега,
 целуваш ме в този ден.
 
Легнал върху бялата омая
 роня ледени сълзи,
а над просторната ти стая
черен облак пак гърми.
 
Не ме забравяй,стой при мен,
 болка не оставяй в моето сърце,
 аз ще помня твоя бронзов тен,
 и ще рисувам твоето лице.

Аз те чакам, ти ела,
 животът е пред нас,
 ще слеем двете си тела,
 болката е силна, дори и в клас...

Бавно потъваш в мрака,
 гоня те, лутам се, търся...
часовника бавно тиктака
и отброява нашата любов.

Отровна стрела се забива в сърцето!
 Бавно капка по капка изтича живота.
Толкова бледо става лицето,
 изпяло за последно любовната нота.

 
Посветено на Ванина Робея Бонаева

© Иван Кирчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??