Една невъзможна любов
С усмивка - леко на шега
стоиш сега до мен.
И леко тихичко в снега,
целуваш ме в този ден.
Легнал върху бялата омая
роня ледени сълзи,
а над просторната ти стая
черен облак пак гърми.
Не ме забравяй,стой при мен,
болка не оставяй в моето сърце,
аз ще помня твоя бронзов тен,
и ще рисувам твоето лице.
Аз те чакам, ти ела,
животът е пред нас,
ще слеем двете си тела,
болката е силна, дори и в клас...
Бавно потъваш в мрака,
гоня те, лутам се, търся...
часовника бавно тиктака
и отброява нашата любов.
Отровна стрела се забива в сърцето!
Бавно капка по капка изтича живота.
Толкова бледо става лицето,
изпяло за последно любовната нота.
Посветено на Ванина Робея Бонаева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Кирчев Всички права запазени
![FeaR][ (Наско)](https://m3.otkrovenia.com/cache/img/nv/zz/nvzzbwhwquonudin.jpg){kind=avatar}
