Една нощ, която ще забравим...

Знам, не трябва вече с тебе да се виждаме,

но остави ме само тази вечер да те посетя,

и да забравим случилото се между „здравей“ и „довиждане“,

да заключим външния свят зад тази врата...

Остави ме през прозореца да хвърля ключа

и да останем само двамата във нашата вселена,

а после да забравим това, което ще се случи,

да бъде като хубав сън през будно време...

Остави ме, нека те прегърна силно,

обещавам белезите след това да залича

и да забравя, ако случайно ми кажеш нещо мило,

просто нищо няма да се е случило тук и сега...

Остави ме тази нощ до кръв да те целувам,

не спирай пусната по гръбнака ти ръка,

не се страхувай, приеми, че просто го сънуваш

и че всичко случило се ще изчезне със сутринта...

Обещавам нищо никого за тази нощ да не узнае,

просто малко бягство от реалността,

един подарък, една нощ прекарана в рая,

без спомени, без очаквания, без вина...

Една нощ, която трябва, ала никога не ще забравим,

нощ нереално хубава, граничеща с лудостта,

но време е нашите влюбени вселени далеч оттук да оставим

и да се върнем с утрото в реалността...

02.08.2016