Една нощ, която ще забравим...
Една нощ, която ще забравим...
Знам, не трябва вече с тебе да се виждаме,
но остави ме само тази вечер да те посетя,
и да забравим случилото се между „здравей“ и „довиждане“,
да заключим външния свят зад тази врата...
Остави ме през прозореца да хвърля ключа
и да останем само двамата във нашата вселена,
а после да забравим това, което ще се случи,
да бъде като хубав сън през будно време...
Остави ме, нека те прегърна силно,
обещавам белезите след това да залича
и да забравя, ако случайно ми кажеш нещо мило,
просто нищо няма да се е случило тук и сега...
Остави ме тази нощ до кръв да те целувам,
не спирай пусната по гръбнака ти ръка,
не се страхувай, приеми, че просто го сънуваш
и че всичко случило се ще изчезне със сутринта...
Обещавам нищо никого за тази нощ да не узнае,
просто малко бягство от реалността,
един подарък, една нощ прекарана в рая,
без спомени, без очаквания, без вина...
Една нощ, която трябва, ала никога не ще забравим,
нощ нереално хубава, граничеща с лудостта,
но време е нашите влюбени вселени далеч оттук да оставим
и да се върнем с утрото в реалността...
02.08.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
