5 сент. 2012 г., 01:47

Една нощ над белия лист 

  Поэзия » Любовная
502 0 7

Когато звън среднощ удари

часовникът на хола тих,

сърце ми в ритъм ще завари

над още недописан стих.

 

Над образи и точни рими,

не ще почувствам в този час,

как в скайпа ми неумолимо

зелена точка вдига глас.

 

Навярно скука те обвзема

от липсата ми в Интернет,

но аз за теб творя поема

и съм в последния куплет.

 

Сега заспивай. Става късно.

А утрото срещни навън –

в екран те чака стих накъсан

в самотен час от меден звън...

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??