Една нощ над белия лист
Когато звън среднощ удари
часовникът на хола тих,
сърце ми в ритъм ще завари
над още недописан стих.
Над образи и точни рими,
не ще почувствам в този час,
как в скайпа ми неумолимо
зелена точка вдига глас.
Навярно скука те обвзема
от липсата ми в Интернет,
но аз за теб творя поема
и съм в последния куплет.
Сега заспивай. Става късно.
А утрото срещни навън –
в екран те чака стих накъсан
в самотен час от меден звън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
