Една нощ над белия лист

Poetry » Love

638 0 7

Когато звън среднощ удари

часовникът на хола тих,

сърце ми в ритъм ще завари

над още недописан стих.

Над образи и точни рими,

не ще почувствам в този час,

как в скайпа ми неумолимо

зелена точка вдига глас.

Навярно скука те обвзема

от липсата ми в Интернет,

но аз за теб творя поема

и съм в последния куплет.

Сега заспивай. Става късно.

А утрото срещни навън –

в екран те чака стих накъсан

в самотен час от меден звън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Красиво и искрено стихо,Иване!Поздравление!
Привет от мен!

2012-09-05T20:31:33+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Много топлина и човечност има в стиховете ти! Поздравления на теб, Иване и на нежната муза зад зелената точица на скайпа

2012-09-05T19:28:41+03:00
vyatur13 (Елена)

Рудин, много искрено, истинско.Поредно прекрасно, преживяване ! Поздрав!

2012-09-05T17:21:21+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Чудесно е!

2012-09-05T14:44:15+03:00
silvia0505 (Силвия Кръстева)

Прекрасна идея претворена в стих!

2012-09-05T10:30:58+03:00