Петър1 (Петър Димитров)
70 4624
17 июн. 2024 г., 00:19  

Една огромна тишина 

  Поэзия » Белые стихи
380 4 6

Една огромна тишина -

разкъсвана 

от писъци на страдащи планети

като далечно,

и студено слънце

свети.
И само казаните думи

парят и тежат -

в безтленното пространство 

отлетели.

 

 

 

© Петър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • “Мъртвилото расте, и става думи” беше писал Дамян Дамянов. Някои думи просто не изчезват.
  • Всеки се спасява от писъците на тишината както може.
    Когато си подредиш приоритетите и знаеш защо си на дадено място, чуждата суета и поведение няма да ти правят впечатление. Хаосът поражда душевните терзания и писъци на тишината.
    Добре си го пресъздал в хубав стих!
  • Благодаря ви!
    Аз не зная какво да кажа вече, защото има много завист тук. Но като гледам как някои бълват всеки ден, като че животът им зависи от това, малко се отвращавам. Не от поезията, а от човешката глупост, суета и егоизъм.

    Аз съм почитател на Зино Давидофф, който е казал: “Пушете малко, но качествено.” И аз така правя: с пушенето, и с пишенето. Има неща, с които може да се прекалява, но там вече отиваме към белетристика за възрастни. 😉
  • Много хубаво!
  • Поздрави и от мен!
  • Космогония на живота!
    Поздравления,Петър!
Предложения
: ??:??