Петър1 (Петър Димитров)
72 4637
17.06.2024 г., 0:19 ч.  

Една огромна тишина 

  Поезия » Бели стихове
458 4 6

Една огромна тишина -

разкъсвана 

от писъци на страдащи планети

като далечно,

и студено слънце

свети.
И само казаните думи

парят и тежат -

в безтленното пространство 

отлетели.

 

 

 

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • “Мъртвилото расте, и става думи” беше писал Дамян Дамянов. Някои думи просто не изчезват.
  • Всеки се спасява от писъците на тишината както може.
    Когато си подредиш приоритетите и знаеш защо си на дадено място, чуждата суета и поведение няма да ти правят впечатление. Хаосът поражда душевните терзания и писъци на тишината.
    Добре си го пресъздал в хубав стих!
  • Благодаря ви!
    Аз не зная какво да кажа вече, защото има много завист тук. Но като гледам как някои бълват всеки ден, като че животът им зависи от това, малко се отвращавам. Не от поезията, а от човешката глупост, суета и егоизъм.

    Аз съм почитател на Зино Давидофф, който е казал: “Пушете малко, но качествено.” И аз така правя: с пушенето, и с пишенето. Има неща, с които може да се прекалява, но там вече отиваме към белетристика за възрастни. 😉
  • Много хубаво!
  • Поздрави и от мен!
  • Космогония на живота!
    Поздравления,Петър!
Предложения
: ??:??