20 июн. 2006 г., 20:03

Една от многото мечти

1K 0 3

                    

Луната,
цялата блести в позлата
и вечер щом си легна
първо към нея ще погледна,
а тя ми се усмихва и ме гледа,
и мълчи...
а аз си мисля за красивите мечти.
Мечтая за цветните градини,
за поляни с детелини,
копнея аз за „розовия свят”,
за празничните дни,
изпълнени единствено
и само със мечти!
   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Ракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав,Ани!
  • Благодаря,наистина съм доста позитивен човек по природа просто когато виждам сивата дейвствителност навън не мога да се сдържа да не опиша тези несправедливости.
  • Красиво е , Браво .
    Благодаря ти Ани , вече мислех че саво самота и болка има при теб
    Прекрасно е , че с последното си стихотворение ни показваш и другото си лице , копнежи , мечти , желания .
    Усмихни се .

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....