20.06.2006 г., 20:03

Една от многото мечти

1K 0 3

                    

Луната,
цялата блести в позлата
и вечер щом си легна
първо към нея ще погледна,
а тя ми се усмихва и ме гледа,
и мълчи...
а аз си мисля за красивите мечти.
Мечтая за цветните градини,
за поляни с детелини,
копнея аз за „розовия свят”,
за празничните дни,
изпълнени единствено
и само със мечти!
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав,Ани!
  • Благодаря,наистина съм доста позитивен човек по природа просто когато виждам сивата дейвствителност навън не мога да се сдържа да не опиша тези несправедливости.
  • Красиво е , Браво .
    Благодаря ти Ани , вече мислех че саво самота и болка има при теб
    Прекрасно е , че с последното си стихотворение ни показваш и другото си лице , копнежи , мечти , желания .
    Усмихни се .

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...