Ането (Ани Ракова) Ането (Ани Ракова)
43
20.06.2006 г., 20:03

Една от многото мечти

1K 0 3

                    

Луната,
цялата блести в позлата
и вечер щом си легна
първо към нея ще погледна,
а тя ми се усмихва и ме гледа,
и мълчи...
а аз си мисля за красивите мечти.
Мечтая за цветните градини,
за поляни с детелини,
копнея аз за „розовия свят”,
за празничните дни,
изпълнени единствено
и само със мечти!
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • катебате (Екатерина Банска)
    катебате (Екатерина Банска)
    Поздрав,Ани!
  • Ането (Ани Ракова)
    Ането (Ани Ракова)
    Благодаря,наистина съм доста позитивен човек по природа просто когато виждам сивата дейвствителност навън не мога да се сдържа да не опиша тези несправедливости.
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Красиво е , Браво .
    Благодаря ти Ани , вече мислех че саво самота и болка има при теб
    Прекрасно е , че с последното си стихотворение ни показваш и другото си лице , копнежи , мечти , желания .
    Усмихни се .

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0