20 jun 2006, 20:03

Една от многото мечти

Poesía

1K 0 3

Луната,
цялата блести в позлата
и вечер щом си легна
първо към нея ще погледна,
а тя ми се усмихва и ме гледа,
и мълчи...
а аз си мисля за красивите мечти.
Мечтая за цветните градини,
за поляни с детелини,
копнея аз за „розовия свят”,
за празничните дни,
изпълнени единствено
и само със мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

катебате (Екатерина Банска)

Поздрав,Ани!

2006-06-22T01:29:58+03:00
Ането (Ани Ракова)

Благодаря,наистина съм доста позитивен човек по природа просто когато виждам сивата дейвствителност навън не мога да се сдържа да не опиша тези несправедливости.

2006-06-21T23:42:55+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Красиво е , Браво .
Благодаря ти Ани , вече мислех че саво самота и болка има при теб
Прекрасно е , че с последното си стихотворение ни показваш и другото си лице , копнежи , мечти , желания .
Усмихни се .

2006-06-21T21:08:33+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0