20 jun 2006, 20:03

Една от многото мечти

  Poesía
1K 0 3

                    

Луната,
цялата блести в позлата
и вечер щом си легна
първо към нея ще погледна,
а тя ми се усмихва и ме гледа,
и мълчи...
а аз си мисля за красивите мечти.
Мечтая за цветните градини,
за поляни с детелини,
копнея аз за „розовия свят”,
за празничните дни,
изпълнени единствено
и само със мечти!
   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Ракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав,Ани!
  • Благодаря,наистина съм доста позитивен човек по природа просто когато виждам сивата дейвствителност навън не мога да се сдържа да не опиша тези несправедливости.
  • Красиво е , Браво .
    Благодаря ти Ани , вече мислех че саво самота и болка има при теб
    Прекрасно е , че с последното си стихотворение ни показваш и другото си лице , копнежи , мечти , желания .
    Усмихни се .

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...