ЕДНА ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ
СЪНЯ МИ ТИХО НАВЕСТИ,
ПРЕГЪРНА МЕ И СЕТИХ ЗОВ
И СЕТИХ Я СЪБУДЕНА ПОЧТИ.
ЕДНА ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА МЕЧТА
МОИТЕ ДЛАНИ ПОГАЛИ
И ТОПЛО МИ СТАНА В НОЩТА,
И МЕЧТИТЕ РАНЕНИ РАЗПАЛИ...
ТАКА... ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА... ТАКА...
А ТРЯБВАШЕ ДА СТАВАМ ВЕЧ...
И ЧУЖДА НЕЧИЯ РЪКА
ОТВЛЕЧЕ МЕ КЪМ БЛЯНА МИ... ДАЛЕЧ...
© Борислава Илиева Зашева Все права защищены