На Пламен
Ръце от окови прегръщат душата...
и няма минута от стария ден - покой и наслада.
С какво ме замеря тълпата...
бебета мъртви от нова зараза...
.................................................
С прекършени крила прелитат над мен!
А тези „хора” как - „добре” живеят?
Отрупани ли са в безплодните души
с оная муза на душите, де се смеят
над тях и в радост, и в беди.
А аз - една душица малка, ...