Една странна муза...
На Пламен
Ръце от окови прегръщат душата...
и няма минута от стария ден - покой и наслада.
С какво ме замеря тълпата...
бебета мъртви от нова зараза...
.................................................
С прекършени крила прелитат над мен!
А тези „хора” как - „добре” живеят?
Отрупани ли са в безплодните души
с оная муза на душите, де се смеят
над тях и в радост, и в беди.
А аз - една душица малка,
изгубена в потока от души,
без спътник и с бездетна ласка,
погалена от твоите мечти.
....................................................
Жадувах аз в душата да съм чиста!
Самотна е във мен богинята на хаоса.
Проиграла безвъзвратно и последния си коз...
На дансинга сама със валса
брои минутите до полунощ,
когато стрелките в една ще се слеят,
а конникът ще подцени скръбтта
и в призрачните нейни привидения
ще бъде само тяло без глава.
© Николина Милева All rights reserved.
