1 oct 2010, 13:53

Една странна муза... 

  Poesía
577 0 11

На Пламен

 

Ръце от окови прегръщат душата...

и няма минута от стария ден - покой и наслада.

С какво ме замеря тълпата...

бебета мъртви от нова зараза...

.................................................

С прекършени крила прелитат над мен!

 

А тези „хора” как - „добре” живеят?

Отрупани ли са в безплодните души

с оная муза на душите, де се смеят

над тях и в радост, и в беди.

 

А аз - една душица малка,

изгубена в потока от души,

без спътник и с бездетна ласка,

погалена от твоите мечти.

....................................................

Жадувах аз в душата да съм чиста!

 

Самотна е във мен богинята на хаоса.

Проиграла безвъзвратно и последния си коз...

На дансинга сама със валса

брои минутите до полунощ,

 

когато стрелките в една ще се слеят,

а конникът ще подцени скръбтта

и в призрачните нейни привидения

ще бъде само тяло без глава.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??