paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
23 нояб. 2018 г., 08:53

Една светица с рокля на цветя... 

  Поэзия
941 10 4

На Паиси, мъж на дъщеря ми.

 

Една светица с рокля на цветя –
напусна вчера призори земята.
С най-тъжните очи поглежда тя
от мокър некролог – със днешна дата. 

Една светица – в рокля на цветя,
пристига в катафалка – от чужбина...
С най-тъжните очи поглежда тя –
в България я чакат трима сина. 

Вали противен, ноемврийски дъжд!
Самотен гарван някъде изграчи...
Сърце кораво носи всеки мъж! 
Единствено за майка... ще заплаче. 

Че само син си знае как кълве
такава мъка! – като хищна птица...
Най-тъжния от всички синове –
погребва утре... своята светица. 

Най-тъжния! В очите му валят
иглички от снежинки разтопени...
Не крий сълзите, сине! В този свят
пред майките сме само... на колене. 

Не крий сълзите, сине! Изплачи
на всички дни – горчивата утайка...
Небето ноемврийско ще мълчи! 
........................................................!
Не всеки петък се погребва майка.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??