paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
Nov 23, 2018, 8:53 AM

Една светица с рокля на цветя... 

  Poetry
939 10 4

На Паиси, мъж на дъщеря ми.

 

Една светица с рокля на цветя –
напусна вчера призори земята.
С най-тъжните очи поглежда тя
от мокър некролог – със днешна дата. 

Една светица – в рокля на цветя,
пристига в катафалка – от чужбина...
С най-тъжните очи поглежда тя –
в България я чакат трима сина. 

Вали противен, ноемврийски дъжд!
Самотен гарван някъде изграчи...
Сърце кораво носи всеки мъж! 
Единствено за майка... ще заплаче. 

Че само син си знае как кълве
такава мъка! – като хищна птица...
Най-тъжния от всички синове –
погребва утре... своята светица. 

Най-тъжния! В очите му валят
иглички от снежинки разтопени...
Не крий сълзите, сине! В този свят
пред майките сме само... на колене. 

Не крий сълзите, сине! Изплачи
на всички дни – горчивата утайка...
Небето ноемврийско ще мълчи! 
........................................................!
Не всеки петък се погребва майка.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??