Една светица с рокля на цветя...
На Паиси, мъж на дъщеря ми.
Една светица с рокля на цветя –
напусна вчера призори земята.
С най-тъжните очи поглежда тя
от мокър некролог – със днешна дата.
Една светица – в рокля на цветя,
пристига в катафалка – от чужбина...
С най-тъжните очи поглежда тя –
в България я чакат трима сина.
Вали противен, ноемврийски дъжд!
Самотен гарван някъде изграчи...
Сърце кораво носи всеки мъж!
Единствено за майка... ще заплаче.
Че само син си знае как кълве
такава мъка! – като хищна птица...
Най-тъжния от всички синове –
погребва утре... своята светица.
Най-тъжния! В очите му валят
иглички от снежинки разтопени...
Не крий сълзите, сине! В този свят
пред майките сме само... на колене.
Не крий сълзите, сине! Изплачи
на всички дни – горчивата утайка...
Небето ноемврийско ще мълчи!
........................................................!
Не всеки петък се погребва майка.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
