Една съблечена душа
Неусетно губя същността си,
човечността си.
Захвърлям душата си на следващата улица,
бързам да отгърна на следващата страница.
Тъй бързо и хаотично минава времето,
удря ме с белезите на предишните ми постъпки,
боли ме и не ме боли,
що за мазохизъм притежавам, уви, знам си.
Що за човек превърнах се, защо не мога да бъда себе си?...
Разхвърлям картите с риск да загубя всичко.
Дали ми пука поне oще мъничко?!
Не очаквам нищо и не получавам нищо в замяна.
Какъв ти живот, каква ти промяна.
Продажна останах на хорската воля
и няма излизане, не ще достигна покоя…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анонимна Все права защищены
