Неусетно губя същността си,
човечността си.
Захвърлям душата си на следващата улица,
бързам да отгърна на следващата страница.
Тъй бързо и хаотично минава времето,
удря ме с белезите на предишните ми постъпки,
боли ме и не ме боли,
що за мазохизъм притежавам, уви, знам си.
Що за човек превърнах се, защо не мога да бъда себе си?...
Разхвърлям картите с риск да загубя всичко.
Дали ми пука поне oще мъничко?!
Не очаквам нищо и не получавам нищо в замяна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация